За много хора е сложно да приемат и да се научат да ценят възрастта си. Трудно им е да се примирят, че много-много възможности са безвъзвратно пропуснати. Нещата не са се подредили според техните намерения, а желанията ги изгарят отвътре.
Всички ние рано или късно започваме да се замисляме за възрастта си. Някои лесно се примиряват с това, че млечната младост си е отишла и се наслаждават на зрелостта и самостоятелността, а други – напротив.
Да си кажем честно, за това донякъде е виновна масовата истерия по младостта и красотата. Днес младостта е символ на успеха, а зрелостта (даже не и старостта) се приема като някакъв порок или като болест. Медиите наливат масло в огъня като непрекъснато показват всевъзможни методи за задържане на младостта.
Така попадаме в клопката на вечното надбягване по пътя към непресъхващата младост. Вместо да си се наслаждаваме на днешния ден. И ако на една 30-годишна жена й кажат „Без паспорт алкохол няма да ти продадем“, тя е щастлива. Но, ако не чуе лелеяните думи – пази боже! Какво следва…
Понеже някой някога е втълпил в човешките мозъци мисълта, че след 20, 30 и 40 години нищо хубаво не може да ни се случва. Нали всички сме чували идиотския бабешки израз „поживей си сега, че после като се ожениш и…“ И какво? След като минеш 25 и се ожениш, после какво? Вкарват те в каторгата?
Ето за това става дума!
В психологията даже има такъв термин: „Синдром на Дориан Грей“. Дориан Грей е един хубавец, дето толкова иска да остане вечно млад, че накрая се сдобива с омагьосан портрет, който старее и погрознява вместо него, докато Дориан 100 години си е хубав като кукличка.
Тази диагноза „Синдромът на Дориан“ се поставя на хора, които се стремят да живеят като тийнейджъри: примерно носят неподходящи дрехи, слушат хлапашка музика, държат се като абитуриенти и с всякакви прийоми (даже и с пластични операции) се опитват да позамажат годините отвъд 20.
То няма лошо да се грижиш за себе си, но когато някой изпадне в апатия и депресия заради това, че ставал на 30… нещата вече са тежки. Изобщо,нужно ли е да се стои все на 17 – даже и Дориан Грей накрая горчиво съжалил за пропуснатите удоволствия от зрелостта.
Никой не спори, че трябва да се грижим за здравето и приятната си външност. Но да се стремиш да изглеждаш добре понякога напълно се разминава със стремежа да изглеждаш млад.
Например Никол Кидман, натъпкана с ботокс и силикон прилича на извънземна, а Жюлиет Бинош е така сладка с бръчиците и естественото си лице. Изобщо Жюлиет Бинош е идеална илюстрация как човек трябва да се отнася към възрастта си – усмивката и сияйните й очи показват младостта на душата й. А това е много по-важно от външността, залепена с пластмаса и силикон!
