Признавам, ако някой ми беше казал, че ще се върне модата от 40-те и 50-те, щях да му се подигравам. А тя не само, че се върна, ами предизвика масова истерия, първо зад океана, а после и в западната част на континента.

Честно казано, идея нямам на какво се дължи бясната страст към тъй наречения „винтидж“. За нетренираното око този тип облекло изглежда леко неуместно. И как да е уместно с всичките си сърцевидни деколтета, меко прилепващи пухкави блузки и широко разкроени поли. Ами високите токове? Ами дизайнът с нарисувани черешки? Че има и шапки с воалетки, панделки, финтифлюшки и едни такива червенобузи, румени нюанси, чак да ти призлее.

Ние изобщо сме отгледани да бъдем мъжки момичета, още бабите ни са се борили за равноправие, еманципация и каквито там суфражетски мечти са имали.

Пък и какво им е лошото на дънките? А може би тъкмо тези аргументи се превръщат в контрааргументи. В смисъл че, ами не им е лесно на днешните мъже – в тъмното няма да разпознаят от мъжки или от женски пол е съществото насреща. И някак стигнахме до оная джуджешка шега: „Казват, че няма женски джуджета, щото нали всичките са с бради. Ама тогава откъде се пръкват малките джудженца – значи все трябва да се различават по някакъв начин. Сигурно носят по-малки топори например“… И така нататък.

Тъй че, аз лично предпочитам да нося рокля, стегната в талията, вместо да брадясам като градинско джудже.

И така стигнахме до втория поглед. Ретро модата или “pin-up” (т.е. плакат от 50-те) всъщност ласкаво демонстрира хубавата кожа. Меките извивки на женската фигура. Деколтето. От всички суитчъри и анцузи, бях забравила, че имам и деколте… Ами изящната извивка на глезена? Или къдриците в подредената прическа? А украсата с панделки и тюл? Вярвате или не нито едно градинско джудже не ще се закичи с панделка с тюл.

Снимки: pinupgirlclothing.com