Напоследък у нас набира популярност руската книга “Минус 60“. Нейната авторка Екатерина Мириманова от 120кг. станала 60кг., сваляйки точно половината си тегло. Ето какво казва тя по въпроса с диетите и редукцията на сланинките:

„Имам лоши гени, дебел съм по наследство“, често се оправдават хората. Въпреки това вечерят по нощите тлъсти пържоли, обилно подправени със сметана и майонеза. И теглото неотклонно си расте. „Забавената обмяна на веществата е моето проклятие“, вайка се приятелка и оглежда окръглено от застоял живот коремче. Често ли размишлявате над тази тема? Тогава се присъединявам към вас.

Сериозно погледнато, подобни становища отдавна са развенчани от учените като някаква митология. Не отричам, че скоростта на обмена е различна при всеки човек. Имам приятелка, която плюска като невидяла, а пазарува от магазините за детски дрехи.

И разбира се, като правило на 20 години веществата се обменят значително по-бързо отколкото на 40 (ако няма хормонални нарушения). Само че това не означава, че заради ниска скорост на обмяната, вие сте обречени на дебелина. Или, ако майка ви тежи 130 кила, вас ви чака същото изобилно бъдеще. Изобщо не е така!

Можете да наследите цвета на очите, формата им, формата на дланите, широките стъпала и даже едрите кости. Но какво е оформено върху тези кости си е изключително ваша заслуга.

Моите роднини в голямата си част са възедри. Но и в нашия род има доста хора, които поддържат хубавата си фигура. Ето, майка ми вече двайсет години поддържа тегло 50кг. А в детството си е била откровено кръгличка. Отслабнала с глад. Не съм привърженик на този вид отслабване, но тогава така са разбирали нещата. И понеже има силна воля, майка ми постоянно спазва драконовски мерки по отношение на храненето си. Толкова е свикнала на този минималистичен режим на хранене, че изобщо не се трогва.

Добре, ама аз не съм като нея. Тогава къде са законите на генетиката? Навярно все пак наследяваме по нещо. Например неправилните хранителни навици. Ако в детството си сте хранени обилно и погрешно, ще ви е доста трудно да обърнете посоката и да влезете в нов коловоз на хранителен ритъм. Тлъстите вечери със сметана и майонеза посред нощите са илюстрация за това. Разбира се, че такава комбинация ще ви изстреля директно към горните килограми. Но към наследствеността майонезата няма никакво отношение.

Ако в детството си сте свикнали с първо, второ и с огромен десерт – и правите това вече 30 години – да се отървете от подобна зависимост е доста сложно.

Като не можете да се спрете и пети път си досипвате допълнително, като всеки път напразно си обещавате „това е вече последната лъжица“, а на следващата сутрин кантарът показва повече килограми, това не е нарушена обмяна. Просто още не сте се научили да пренастройвате хранителните си навици.

В отслабването, ако наистина сте решили да доведете нещата до края, е важна системата. Излишествата, които костите ви носят, са се натрупвали по тялото ви с години. А може и десетилетия. Така че, защо се опитвате да се отучите от навиците си за един ден? Знаем, че и Господ не е сътворил света за един ден. Нашето тяло, неговите вкусове и страсти също са се създавали години наред. Така че, отнесете се към тялото си с уважение. Спрете да се изтезавате с диети, не се убивайте в тренировъчната зала. Това навярно е противоестествено за вашия организъм. Четете и се информирайте за полезните навици и храни. А вредните всеки ден неутрализирайте по малко.

Обичате шоколад? Защо не опитате горчив? Не ви призовавам да си купите 99% какао, няма да можете да го близнете от горчиляк. Започнете с 35%, после ги увеличете... и така. Пиете сладко вино? Заменете го с полусухо, а после със сухо. Слагате в кафето 3 лъжици захар? Представете си, че спестявате една лъжичка от всяка чаша – ще икономисате цяло кило за един месец.

С други думи – бъдете умни. Не се поддавайте на фалшиви обещания за мигновенно изпосталяване. Нека главата ви дирижира апетита, а не коремчето. Мислете разумно и всичко ще се получи. Въпреки наследствеността и лошия обмен.